"- Работата е в земеделието – казах аз. –
То е голяма тема, засяга ни, защото античните много са размишлявали за него.
Омировите герои не са били земеделци, макар че са разбирали от всичко, което се
е отнасяло до стопанството. Обаче към него има уважение от най-древни времена:
примерно, Елевзинските мистерии са свързани с него, защото са основани от
Деметра – земеделска богиня. Тя научила Триптолем да обработва земята, да
отглежда жито най-напред. Атина пък е приела за свой символ маслината – не че
само там има маслини, но богинята предложила като дар на града това дърво, а
Посейдон – кон; и маслината била предпочетена. Ксенофонт намира земеделието за
царско занимание, както се вижда от „Киропедията“; после Вергилий имитира
Хезиод в „Георгики“. Предполага се, че това е достоен занаят, защото не ощетява
никого. Ти извличаш дохода си от самата земя, а не от хората чрез сделки, както
прави търговецът; нито пък ограбваш някого, както правят пиратите, а и царете,
когато организират завоевателни походи. И не лъжеш, както прави съдията, който
отсъжда несправедливо, за да получи подкуп. Освен това от земеделието не се
забогатява, ако си просто стопанин със собствен имот, а не земевладелец, което
е друго. Така че то съдейства за поддържане на равенството в обществото, значи за справедливостта и мира.
- Единственият проблем е раждането на
деца. Ако ти се родят трима-четирима синове...
- Точно така . Затова Хезиод
казва: „Най-добре да имаш един наследник“. Та кой ще разказва?
- Добре, хайде аз. Спомням си го, криво-ляво. В началото пак става дума за Музите и после
Хезиод споменава, че имал проблеми с брат си за наследството. И казва, че не
само неговият живот е труден, но и на повечето хора, защото времето е тежко – земята
не ражда добре, животът е беден. А това е, защото боговете са поставили хората
в такова положение, някога не е било така. Имало е златен век, когато всичко е
било в изобилие, никой не е работел, просто са си ядели плодовете от
дърветата. Тези хора не боледували, дори
не умирали против желанието си, а само ако искат. И душите им не изчезнали, а
се превърнали в благи духове, които и досега съпътстват хората по земята. После дошло сребърното поколение, но
то било по-лошо, хората растели бавно и остарявали бързо. Зевс ги унищожил.
После дошло бронзовото, тези хора воювали помежду си и също били унищожени или
сами са се изтребили, не помня. И след това – героичното, тези от Троянската
война и предшествениците им. За тях се казват добри думи. И накрая – желязното,
на Хезиод.
- Но може и по-лошо от това.
- Да. Защото Хезиод предвижда, че идват
и по-тежки времена, хората ще стават все по-несправедливи. Тоест – идва краят
на света и той е заради греховете и пороците на хората. И след това казва:
„Мога да разкажа същото по друг начин“. И разказва мита за Прометей. [i] Някога хората и боговете били в добри
отношения, и хората им принасяли жертви. Но Прометей ги научил да отделят за
боговете по-лошата част от жертвеното животно – значи костите, мазнината и
прочее – а да оставят за себе си вкусното месо. Значи хората не били виновни, а
Прометей ги научил на това. Но Зевс решил да накаже тях, а не него, и скрил
огъня – явно за да не могат да си пекат месото. Прометей обаче откраднал огъня и го
занесъл отново на хората. Тогава Зевс решил да предприеме друго – не да
ограничава възможностите им, а напротив, да ги разширява. И затова им изпратил
жената. Тя била красива, надарена с всякакви умения, но хитра и коварна. И
любопитна, защото като й изпратили едно гърне, което не бивало да отваря, тя го
отворила и оттам излезли всички нещастия. Оттогава съществува светът, който
познаваме.
- Така е. И после?
- После има една притча за ястреба и
славея, от която става ясно, че насилникът си е насилник и той не ще да знае,
че има справедливост. Но има, за нея следи Зевс и 30-те хиляди бога –
сигурно става дума за душите на онези, от златното поколение. С нея трябва да
се съобразяват всички, включително и царете, иначе царствата им ще страдат.
Дава някои общи препоръки как човек да се отнася с околните – да бъде
дружелюбен, честен, внимателен със съседите, кога да се ожени, колко деца да
има – такива неща.[ii]
- Всъщност става
дума за годишния кръг и как човек да си гледа стопанството. Времето се измерва
според положението на небесните тела – дати няма, макар че има месеци и те са
от около 30 дни. През есента трябва да се оре и сее, затова човек трябва навреме
да си подготви каруца и прословутите волове с жената покрай тях. Казва се кое
време е удобно за посев. През зимата трябва да се внимава със студа, животните
да се хранят добре, дрехите да не се мокрят, защото трудно съхнат, да не се
ходи по кръчми, защото е вредно, а пък в къщи има достатъчно работа. Младите
момичета също да си стоят у дома, за да не настинат. Припасите да се
изразходват икономично. Това продължава към два месеца, след това идва пролет и
трябва да се окопае лозето. После лято – жътва, тогава е горещо, хората са
лениви, настроени за удоволствия. Трябва да се внимава с прибирането на
реколтата, защото от нея зависи животът през следващата година – да се заключи
добре хамбара, да има и куче–пазач.
- Ужас. Да ти се отще
животът.
- След това пак идва есента, когато
гроздето вече е узряло и трябва да се направи вино. Това е важно, защото няма
много напитки, а виното служи и като лекарство в случай на болест. Напълват се
бъчвите и домакинството е готово за новия сезон. Тук Хезиод казва няколко думи
и за корабоплаването, като предупреждава, че е опасно и несигурно като занаят,
и е по-добре човек да го избягва. А той знае за какво говори, защото баща му е
бил моряк. В годината има два периода, в които морето е сравнително безопасно –
единият е в ранното, а другият – в късното лято. Това е мястото, където има
повече автобиографични бележки, включително и за състезанието на Евбея – това
бил единственият случай в живота му, когато плавал по море. Това е смешно,
разбира се, защото от континента до Евбея, особено при Халкида, човек може да
си преплува без никакъв кораб, толкова е близо.[iii]
- Така някои хора сега се боят да пътуват
със самолет.
- Да, някои имат страх или поне
безразличие към пътуванията. Това може да се дължи и на силно развита склонност
към съзерцание, както сигурно е било със
Сократ.
- Но и Хораций казва, че няма особена
полза от пътешествията: Coelum, non
animum mutant, qui trans mare currunt...
- В онези времена за това е допринасяло
и недоверието към самата търговия, като нетрадиционно, тоест неаристократично
занимание. Тъй като търговецът неизбежно пътува. Това се забелязва в „Одисея“, когато
един по-груб феак провокира Одисей и го пита дали не е някакъв търговец –
тоест, човек с долно занимание и от незнатен произход. Въобще пътуването само
по себе си е съмнително, защото така човек придобива всякакви впечатления,
които могат да разколебаят наследените от предците убеждения и да повлияят зле
на цялото общество. Платон не препоръчва пътуванията в „Закони“, особено преди
зряла възраст.
- Не бих искала да живея в такъв свят. И все пак и Одисей си пътува достатъчно, и Платон.
- Днешната цивилизация препоръчва
пътуванията – казах. – Даже има нещо като натиск върху хората да пътуват
повече. Но това е дълга тема. Последно, „Дела и дни“ завършва с един списък от малко
странни съвети, първо забрани – какво не бива да прави човек в разни случаи,
твърде конкретни и поради това чудати. Също, кои дни от месеца са щастливи и
кои – нещастни за едно или друго начинание; включително и какви качества може
да има човек с оглед деня на раждането си.[iv]
- Това е изненадващо.
- Да. Големите автори винаги изненадват
читателя, дори да си мисли, че ги познава добре. Хезиод е разнообразен, макар и
съчиненията му да не са толкова дълги като Омировите. Просто човек трябва да
привикне с начина му на изказ, да разбере, че това не е художествена
литература. Но за него – толкова."
(Старогръцката литература. Диалог)
(Старогръцката литература. Диалог)
[i] За отношенията
на Прометей със Зевс и смъртните се разказва и в „Теогония“. Ето съдържанието
на откъса. Япет взима за жена океанидата Климена, която ражда Атлас, а след
него Менойтий, Прометей и Епиметей, който приел у дома си жената, изваяна от
Зевс. Надменният (ὑβριστής) Менойтий бил
ударен от Зевс с мълния и пратен в Ереб; а Атлас е принуден да крепи небето на
края на света, при Хесперидите. Прометей пък е окован и му е изпратен орел,
който да му кълве дроба. През нощта дробът израствал пак. Херакъл убил птицата,
като това било допуснато от Зевс, за да се прослави синът му още повече. Вината
на Прометей е, че се опитал да се мери по ум със Зевс. От началото богове и
хора се били споразумели как да делят жертвата. Прометей разсякъл един голям
вол и събрал в корема му месо и дреболии, а костите, покрити с лой, дал на
Зевс, сякаш там е доброто месо. Зевс му казва, че е нечестен; Прометей му
предлага да избере и Зевс си дава вид, че избира костите. Оттогава е прието да
се горят костите. Затова и Зевс не дал на хората огъня. Прометей пък го
откраднал, като го изнесъл в кух нартек. Тогава Зевс изпраща на хората жената.
Първо Хефест я изработва от глина; Атина я облича, украсява я и й слага корона,
също направена от Хефест, на която били изваяни „всякакви диви животни“. Зевс я
показва на всички (507-587). От нея произлизали
жените: „чума ужасна, спътница само в охолство, но никога в пагубна
бедност“. Но пък Зевс подготвя и друга беда: който не се оженва, на стари
години е самотен и няма наследници. Ако имаш вярна съпруга, злото и доброто
винаги ще се борят в живота ти; но негодните потомци носят постоянна мъка за
ума и сърцето. Така че никой не може да бъде спасен от злините (588-617) (според Ст. Недялкова, 1988).
Тази история е сякаш част от борбата между титаните и Зевс, тъй като Прометей и братята му са синове на титана Япет.
По-нататък се достига и до действителната война, за която Хезиод казва, че
продължила десет години.
[ii] Още от древността е имало
известни съмнения дали „Дела и дни” не е единствената поема на Хезиод. Павзаний
казва (в „Нещата в Беотия”), че според някои беотийци той
е автор само на „Дела и дни”. Но после добавя, че според други и „Теогония” е
негова; и не само тя, но и множество други. „Дела и дни” е по-кратката от двете
с 828 стиха срещу 1022 на „Теогония”.
No comments:
Post a Comment