"- Той е на острова и тъгува. И там
пристига Хермес, за да съобщи на Калипсо решението на боговете – че Одисей
трябва да си върви. На нея това не й е приятно, тя почти се разплаква, но
трябва да се подчини. Даже пита Одисей защо предпочита Пенелопа, при положение,
че тя е и по-хубава, и е богиня и може да го направи безсмъртен – но Одисей
казва, че макар всичко това да е вярно, той предпочита да се прибере. Така че той си изработва сала и
заминава. Но започва буря, която му е
изпратена от Посейдон, защото той се гневи и го преследва, задето е ослепил
сина му, циклопа. Иначе Посейдон е на страната на ахейците във войната, така че
отношението му към Одисей е просто лично. Салът се разбива, Одисей плува два
дни и едва успява да се добере до суша, за която после се разбира, че е
островът на феаките.
- Само да добавя нещо, извинявам се –
казах. – Два дни във водата са страшно много, дори ако става дума за топло море
като Средиземното. Не за друго, а защото човек може да умре от студ. Поради
това се намесва една морска богиня – или полубогиня, нереида може би – и му
дава своята кърпа за глава, за да си я превърже около гърдите: тя му действа
като спасителна жилетка, топли го. И освен това той трудно излиза на сушата,
защото бреговете са много неудобни дори за сам човек – има скали, в които
вълните могат да разбият плувеца. Така че той плува около брега и накрая
открива едно устие на река и се промъква по него.
- Да, и понеже е много изморен, ляга да
спи, като се затрупва с листа от дърветата. А
на другата сутрин близо до реката пристига феакийската принцеса Навсикая заедно
с няколко момичета, за да перат – защото Атина я е събудила, или по-скоро й се
е явила насън и я подканила да свърши тази домакинска работа. Но то е за да
помогне на Одисей. Така че те изпират дрехите и след това започват да играят на
топка; и Одисей ги чува и решава да се покаже и да помоли за помощ, пък и за
сведение къде е попаднал. Макар че е неудобно, защото той е без дрехи, но няма
как. Явява се, те се разбягват, освен Навсикая – и нея я е страх също, но Атина
й е сковала краката и не може да мръдне. Тогава Одисей я заговаря много
любезно, прави й всякакви комплименти, че е подобна на богиня – така Одисей се
изкъпва, облича се, Атина го разкрасява малко, така че да придобие по-приятен
външен вид и когато отново се показва, Навсикая е впечатлена от хубостта му,
пък и момичетата се успокояват. Тогава тя му обяснява как да стигне до града и
да поиска гостоприемство от родителите й, и се извинява, че не може да го вземе
в колата си, тъй като това ще даде повод за сплетни.
- Това май е краят на VI песен.
- Да – казах. – Да продължим нататък, но
моля по-накратко, защото преразказът става несъразмерно дълъг.
- Той стига до града, там пак Атина го упътва, преобразена като
някакво местно момиче; той влиза в двореца и моли царица Агата за
гостоприемство и закрила. Позволяват му да седне с тях и понеже предполагат, че
е благородник, организират пиршество на следващата вечер в негова чест. През
деня той присъства на един техен празник с танци и спортни игри, и дори взема участие
в хвърлянето на диск: и го хвърля по-далеч от всички. Вечерта, когато се
събират, цар Алкиной му предлага да се представи. Тогава той съобщава, че е Одисей – разбира се, всички са чували името му. И тук
започва разказът за приключенията от Троя нататък.
- Помните ли ги?
- Разбира се. Само ще ги изброя:
киконите на тракийския бряг, после лотофагите, циклопът; Еол, който му дава
чувал с ветровете, обаче малко преди Итака спътниците му отварят чувала и
всичко пропада; после лестригоните, които унищожават целия му флот и оцелява
само неговият кораб; Кирка, където остава цяла година; оттам
отива в царството на мъртвите отвъд Океана, за да получи пророчество от
Тирезий; после се връща при Кирка, която му казва какво предстои и как да се
справя. А това, което предстои, са сирените, Сцила и Харибда и накрая островът
със свещените крави на Хелиос. След това попадат на буря, в която загиват
всички. А той след две седмици плаване върху някаква мачта стига до острова на
Калипсо. И накрая – феаките. Дванадесет са.
- Браво – казах. – Това вече е
началото на XIII песен и сме точно на половината на
„Одисея“. Това е моментът, в който той стъпва на Итака, свършили са
неговите приключения из морето, а и пътуването на Телемах. Сега предстои те двамата
да се срещнат и да решат въпроса с женихите.
- Той като че ли е оставен на острова,
докато е спал. Направи ми впечатление, че корабът на феаките е вълшебен – движи
се без гребци и никой не го управлява, той сам си намира пътя. Но Посейдон им се разгневява и на
обратния път превръща кораба в скала – малко преди да стигнат до острова си. А
Одисей среща Атина, преобразена като пастир, разказва й някакви небивалици за себе
си, защото трябва да скрива кой е; но тя започва да се смее, той я разпознава и
двамата пренасят в една пещера подаръците, които е получил от феаките. И той
тръгва към фермата - там, където Евмей гледа свинете. Остава при Евмей известно
време, говорят си, той пак измисля някаква лъжлива история, но твърди, че е
срещал Одисей, защото се бил сражавал при Троя. Тогава и Телемах пристига, но не
го разпознава, а го мисли за някакъв скитник. Но Атина отново го разхубавява и
Телемах се учудва как така се е променил изведнъж и го пита дали не е някой
бог. Тогава Одисей му се открива, доказва му, че е самият той и решават да
действат. И
тръгват за града – първо отива Евмей, а след това и те двамата, като по пътя към
тях се присъединява един несимпатичен козар, забравих му името...
- Мелантий.
- И стигат до двореца, женихите са
там. Одисей изглежда като скитник и просяк, обаче кучето му, което е много
старо, го разпознава пред портата. И те влизат, и там е случката с просяка, с когото Одисей трябва да се бие за
забавление на женихите. Но после Пенелопа го приема, защото са й казали, че
знаел нещо за Одисей. И той разказва поредната измислена история, като този път
се представя за брат на самия Идоменей – царя на Крит, който наистина е
участвал във войната; обаче точно й описва как е бил облечен Одисей, и тя се
смайва – защото това е първият човек, който успява да й докаже, че наистина го
е срещал. Тогава робинята Евриклея го разпознава, докато му мие краката –
заради белега му, който бил от зъб на глиган. Мисля, че това е към XX песен.
- Благодаря много. Хайде
някой да разкаже до края.
- Значи намираме се в момента,
когато Одисей, Телемах, Евмей и Теоклимен подготвят нападението си срещу
кандидатите на Пенелопа. Те събират оръжието от залата за пиршества – тоест,
приемната – под предлог, че трябва да го почистят. Прибират го в складовете и
ги заключват. А същевременно Пенелопа обявява, че най-сетне е решила да си
избере съпруг и съобщава как ще стане това: някой трябва да опъне лъка на
Одисей и да изстреля стрела, която да мине през халките на дванадесет брадви,
забити в пода една след друга. А това е трудно - най-напред, защото лъкът е
много тежък.
- Но освен това Атина прави Пенелопа
по-красива, отколкото е обикновено, пък и по-млада. И женихите се смайват, като
я виждат, започват да й се обясняват в любов и да й поднасят подаръци...
- Да, така е. Но никой не успява дори да
опъне лъка. Тогава Одисей го поисква, те се смеят, но Пенелопа нарежда да му го
дадат. И той наистина стреля точно и стрелата минава през халките. Тогава им
казва кой е и започва битка, където с помощта на Атина той и другарите му
печелят. Но ми се струва, че Мелантий извършваше предателство, като отваряше
складовете с оръжие.
- Да, и затова той ще бъде наказан с
особено мъчителна смърт.
- И женихите биват избити. А после, както се каза, Мелантий
е екзекутиран и заедно с него още няколко роби и робини, които са били на
страната на женихите. Почистват пода на
залата и Одисей заговаря с Пенелопа и изказва учудване, че тя продължава да се
държи с него някак предпазливо, сякаш той е просто един гост. Тогава тя казва,
че няма нищо против да си легнат заедно и че някой трябва да донесе леглото. Но
Одисей отвръща, че това е невъзможно, тъй като леглото е неподвижно – то е сковано
около дънера на вековна маслина. Така че явно тук става дума за една проверка
от страна на Пенелопа – дали това е наистина мъжът й. Те си лягат и той
накратко й разказва за приключенията си: съвсем кратко, на около 10-15 стиха. По
същество това е краят на поемата, макар че в XXIV
песен има още събития: женихите слизат в Хадес, а Ахил и Агамемнон, които
отдавна са там, се питат кои са тези, защо са толкова много и дали не е
избухнала нова война. Одисей навестява баща си Лаерт, говори с него и после има
кратка война между роднините на женихите и хората на Одисей, в която участва
и самият Лаерт, въпреки възрастта си; но Зевс и Атина се намесват и прекратяват
войната.
- Така е. Ето
че стигнахме до края. Справихме се с цялата „Одисея“."
(Старогръцката литература. Диалог)
No comments:
Post a Comment